Трябва да призная, че снощи като разбрах кого са избрали европейските лидери за президент на ЕС се разочаровах. Очакванията ми бяха други - не само относно личността на първия европейски президент, но и от самия му избор. Бях се настроила за дълги и мъчителни преговори, които да продължат поне цялата нощ, както се е случвало при други дори не чак толкова значими събития в Европа. Така, както целият свят вперва очи в комините във Ватикана в очакване да види какъв цвят ще бъде пушекът на конклава, който избира папата, така и на мен ми се искаше да има повече тържественост, повече напрежение.
Още повече, че буквално целият свят беше вперил очи в сградата на Европейския съвет в Брюксел в очакване да чуе заветните имена. Защото проблеми като промените в климата, Ирак, Афганистан, Кавказ, отношенията с Русия, ядрената програма на Иран, конфликтът в Близкия изток са все глобални проблеми, които често изискват бърза реакция. Вместо това, често се получава, че бързата реакция е на отделни страни-членки на ЕС. Това прави Съюза интересен само като най-големия пазар в света. повече на euinside.eu
